понеделник, 27 юни 2011 г.

Dress code

Може да си нямаме 'фестивална култура', но пък си имаме фестивален дрес-код. И то какъв:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3911971

Ако вече стe вещи в тези неща, спали сте на поляната или на плажа в Бургас, значи знаете, че на фестивал се ходи със специален арсенал от дрехи и аксесоари - флорални рокли, тънки кожени колани, къси панталонки и тениски с най-невъзможните щампи, за които се сещате.

Вещи сме, вещи, и още как! Ехееее, 'къмпинга' в Каварна, гробищата и околната клоака колко флорални рокли са видели... поне една със сигурност - моята, явно миналата година съм била в крак с модата, защото пенсионирах камуфлажната поличка и бях с рокля на цветенца. Притеснява ме липсата на тънко кожено коланче, а и не знам как би могло да се съчетае в комбинация с кубинки new rock, примерно.. някак неестествено ще стои май. 

Обаче пък тениските с невъзможни щампи са отдавна наложени във фестивалния дрес-код. Ако човек съумее да прочете успешно всички лога и надписи по фанелките в един фестивален ден, може спокойно да се смята за Богът на типографията, или по-добре да изтича до поликлиниката и бързо да си направи тест за халюциногени.





Багажът за музикалния ви уикенд трябва да е лек, компактен, а материите - по възможност коприна или памук.
Дори и да имате опит обаче, колебанията в това с късите панталони или с флоралната рокля да съчетаете белите гуменки винаги ще ви съпровождат.

Е да, тя палатката ми е лека и компактна... влизам в категорията.

За материите топлата водя я откри Пе, още преди време заяви, че е най-хубаво да се носят кубинки с копринени чорапи, за да не запарват.

Обаче тежката дилема между късите панталонки и флоралната рокля не знам как ще я реша, добре че нямам бели гуменки. Няма и да си купя, ще взема да изпадна в тежки колебания и да пропусна някой концерт.

Моряшкото райе също е чудесна идея,а за повече свежест на визията добавете и един ярък аксесоар, като червена шапка.

Да, да, да! Определено ще правим десант по моловете, изобщо не се виждам на каварненската ливада без моряшка фанелка и червена шапка! Даже подозирам, че и Moonspell ще се появят по моряшки фанелки, тематично е някак - фестивал до морето все пак.

Не забравяйте и защитата от слънце - крем с фактор и шик плетена шапка. 

Е нали червена, сега пък плетена... ееее.... 3 в 1 явно ще е - хем плетена, хем червена, хем шик... 


Kavarna depression fest щяло да бъде, като се появят всички тея ми ти фенове с рокли на цветя, тънки коланчета, моряшки райета и ярки плетени шапки, тогава ми обяснявaйте, че щял да е депресарски феста.


вписвам се, нали...

сряда, 22 юни 2011 г.

Заекът на Шрьодингер

Гореща събота, мотках се из нас, чистех си и преследвах Дебелия с метлата. Нищо необичайно, чакаше ме пътуване до Враца, но го планирах за възможно най-късния късен следобед, когато нямаше да има опасност да се просна някъде със слънчев удар или да виждам миражи до Централна гара.

Звъннах на баща ми да му споделя плановете си и пет минути по-късно стягах багажи на пожар, с цел да хвана най-скорошния автобус, в най-голямата голяма жега. Дебелия се паркира в прясно насметения болкук, но стресът от новината беше твърде голям, че да взимам мерки.

 - Само да ти кажа, снощи на една томбола спечелих едно зайче... ама не знам какво да го правя. Оставих го с все клетката на терасата, виж да го подариш на някого. То е едно такова малко и черно. Айде чао.

Моля? Моооооооля? Зайче... черно зайче.. тераса.. навън е към 40 градуса, за Бога! Тая гад няма как да е жива, просто няма начин. Кой, по дяволите, подарява зайци на томболи!? Някакви такива мисли се гонеха из русокосието ми, докато се мъчех едновременно да мия чинии, да си събера багажа и да изгоня Дебелия от поредната планина боклук. Най-накрая къщата доби прилично чист вид и хукнах към автогарата.

Два часа по-късно се потях в опити да тичам към вкъщи в жегата. Как така ще остави черното зайче на терасата в тоя пек. Котката на Шрьодингер би имала по-голям късмет, ако наистина се извърши експеримента. Заекът автоматично се сдоби с кодово име "Заекът на Шрьодингер", накратко Шрьодер. Горкото си беше едновременно живо и умряло, докато аз бавно се топях по горещите врачански улици. Оценявах шансовете му на 40/60 в полза на топлинния удар.

Гадинката обаче се оказа кораво копеле. Нищо му нямаше, само беше гладен и не бях сигурна дали е наясно как да си ползва поилката. Прибрах го вътре, сипах му вода в една паничка, а диването реши, че е много яко да я разсипе и после да се пльосне в локвата. Пухинатора пък мислеше, че сме й донесли нова котешка тоеалетна, с бонус играчка. Оставих ги да повилнеят малко и го прибрах обратно. Посред нощ нещото правеше опити да разглоби клетката. Ако знаех заешки, сигурно щях да чувам "FREEEEEEDOOOOOOM!", Мел Гибсън си е аматьор направо, сравнен с това ушатото нещо.

Два-три дни по-късно заекът Шрьодер, заедно със заекът - раница се намираха в багажника на един автобус за София. Изобщо не се притеснявах, че ще му е некомфортно в багажника, гадинката се оказа държелива и достатъчно откачена, че да не му пука особено къде точно и как го возят. Още един ден по-късно Шрьодер поживя малко в офиса, колкото да провокира кулинарни дискусии между колегите и беше предаден в ръцете на бъдещата си стопанка.

Сега мислят да се казва Негро.. ама и на "задушено с картофи" реагирал положително...

вторник, 14 юни 2011 г.

The world is changed...

I amar prestar aen, han mathon ne nen, han mathon ne chae a han noston ned 'wilith.


сряда, 8 юни 2011 г.

Маркучът!

Същият оня дето се скъса, който както разбрах си имал и наименование... Едно по едно. Ден-два се къпах, гледайки как от нещото се сипят струйки в най-разнообразни посоки, все пак някаква част от водата стигаше до 'слушалката'.

Снощи реших, че така не ми харесва и ще се разправяме очи в очи. Имам се за човек, който що-годе се оправя с разни техники, както открих обаче - душовете не разполагат с вентилатори, захранване и слотове. С други думи структурата им далеч надвишава техническите ми познания. Тогава още не знаех тия подробности, хванах си жълтите клещи и му налетях. Единственият резултат беше, че успях да го отвия от батерията, което си беше постижение и за мен, и за жълтите ми клещи. После опитах да отвия 'слушалката' от маркуча - греда! Аз въртя, то се върти и никак не си променя позицията, а я виждам проклетата резба... значи ТРЯБВА да може. Повъртях около половин час за тоя дето клати гората и си взех вана.

След ваната седнах да разуча физиологията на душовете, разбрах, че 'слушалката' наистина се нарича слушалка, разбрах още че най-разпространената популация са стандартни (то пък къде ли не е така), а моята не изглежда особено надарена, че да не е от тях. Малко помощ от другарчета и реших - отивам и купувам маркуч! Ако не отвия слушалката, ще купя една специално за него.

Днес.

Насред работния ден зададох жизненоважния въпрос "Абе, къде наоколо мога да си купя маркуч за душ?" Те хората са ми свикнали на кретенските щения, обаче тоя път успяха и да ме упътят, при това доста точно: "Отсреща!" Брей, какви неща продавали срещу офиса! В първата железария ударих греда - скъпи маркучи и грозни слушалки. Направих десант по Мадрид и накрая се наврях в една, където продавачът преди време ми беше дал врътки за кранове, с опцията "върни ги, ако не станат, ще ти дам други" (щото не знаех, че имало някакви си там видове и размери, а мострата, която му носех беше толкова изядена, че не се виждаше истинския размер). Та нахлух аз и се почна:

- Търся маркуч за слушалка!
... мълчание...
- Маркуч за слушалка!

В тоя момент в главата ми изплува един пост на Мила от преди доста време, беше имала сходно изживяване в железария... реших да се конкретизирам, но в това време продавачът явно подсъзнателно усети колко съм безпомощна и по някакви неведоми пътища ме разбра.

- За душ?
- Даааааааа - изграчих - За ДУШ!
- Търсите шлаух значи?

Търся какво? Шлаух? Ами шлаух да е, ако иска може да е и инжектипляктор, няма значение, важното е да тече вода през него, не покрай него. Любезният младеж ми показа няколко вида шлаухи (шлаухове?), абе маркучи и аз си избрах средния по цена, качество и външен вид. Убеди ме, че да, стандартни са и да, слушалката няма как да не се сваля и нагледно ми показа кое точно се развърта. Доволна се върнах в офиса, подмятайки новият си шлаух в ръчичка. По пътя видях магазина, за който ми говореха колегите... там беше пълно с шлаухи/ове, блейка!

Към 23ч се прибрах... отвих отново онова, което мога да отвия, гушнах си жълтите клещи и нападнах слушалката... няма бееее, не ще! Зарязах я и започнах да инсталирам новото шлаух. Още от първия опит го завъртях за батерията, петнайсет секунди по-късно го отвивах, понеже осъзнах, че това е грешния край, онзи който се слага на слушалката (инак казано - глава). Захванах се да завивам правилния край - ГРЕДА! Е как бе, нали ме убедихте, че резбите били еднакви, или сте ми дали маркуч, който от едната страна е гей? Захванах се пак със слушалката - кауза пердута... Накрая хвърлих всичко на пода, ако иска Билбо да се бори с това, аз повече не мога! Нивата на МРЪН вече бяха опасно високи...

Изводи:

В момента скъсания шлаухуч е снабден с няколко метра хартиено тиксо... ще се изкъпя някак!

Душовете са подли копеленца!

Всичко има край, само кренвирша и шлауха имат по два!

Утре се надявам някой разбирач или поне обикновен пияница, да дойде да оправи тъпото нещо срещу бира. Ще му купя и слушалка, да! На шлауха, не на пияницата.

Не съм чак толкова тъпа, на плика с шлауха пише с ей-такива букви: "МАРКУЧ"!

вторник, 7 юни 2011 г.

CRASH! BOOM! BANG!

Карма, би казало другарчето Пе... Сигурно в някой предишен живот съм била торнадо, цунами, орда орки или поне атомна бомба...

Първо се откърти вратичката на един кухненски шкаф... така се откърти, че май не мога да я ремонтирам, то май никой не може, камо ли аз сама. Преместих чиниите и залепих жълто листче върху нея: "НЕ ОТВАРЯЙ! НАМЕРИ КОЙ ДА ГО ПОПРАВИ!". Листчето периодично пада, аз периодично го подменям.

После взе, че изгоря крушката в коридора... елементарна работа, ехеееее, колко крушки съм сменила. Да де, ама тая не мога да я стигна, не успявам да отвъртя нещото под което се крие. Дори и да успея - шансът горните ми крайници да стигнат до самото осветително тяло е нищожен.
Да поканя някой по-висок мъж на гости да ми смени крушката!

Сега видях, че маркучът, който свързва батерията и 'слушалката' на душа се е извадил/скъсал/разлепил или каквото там е привично за маркучите. Извадих си жълтите клещи и ще ходя да се видим отблизо.
To do: Да снимам 'слушалката' и въоръжена с фотоапарат да търся по магазините такава! 

Явно самослучващите се бедствия не са достатъчни за изчистване на кармата, ами и съквартиранта е подивял нещо. За два дена в сметката му има 1 счупена чаша и десет хиляди съборени зад раклата дреболии. Страх ме е, че скоро ще бастиса и етажерките, ползва ги за трамплин.
Да намеря някакъв силен транквилант за котки! Или не, по-добре за коне!

Отивам да се разправям с маркуча, ако не чуете повече за мен - обесил ме е!

понеделник, 6 юни 2011 г.

Най-зеленото зелено е в Балкана 2


The grass was greener,
The light was brighter,
With friends surrounded,
The nights of wonder...

четвъртък, 2 юни 2011 г.

A Change of Seasons

...'Carpe diem, seize the day'...

Моята молитва

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Хр. Ботев

А каква е моята молитва... не съм дорасла още за нея.
Вчера си мечтаех никога да не поресна...

сряда, 1 юни 2011 г.

Билбо: финансовата криза се отразява на талията ми

Билбо Бегинс изнася доклад
Гастрономическият експерт и професор по субпродукти Билбо Бегинс - Дебелия публикува нов доклад, според който финансовата криза се отразява пряко върху килограмите му. Докладът беше изнесен към 3 след полунощ и акомпаниран от събаряне на моливници, дискове и трите тома на Властелина.

Съвсем в духа на академичните среди, Бегинс се постара да бъде чут от всичките 22 етажа, както и от най-близкия район на Люлин.

Новият доклад съдържа задълбочени изследвания върху загубената телесна маса, прекратяването на среднощното похапване и нелепото желание на хазяйката му да спи цяла нощ. Експертът сам признава, че събарянаето на 6 тома от "Колелото на времето" върху главата й може да доведе до нежелани последици, затова се е ограничил само до Толкин, който обаче е един рафт по-нагоре.

Основните критики на Бегинс са насочени към диетичната суха храна, която е заместила любимите му консерви, намалената дажба и липсата на печено пиле. Особено притеснен е от края на всеки календарен месец, когато дни наред трябва да се задоволи само с нискокалорична храна за кастрирани котараци. Мерките, които предлага са запълване на цялата кухня само с консерви Friskies незабавно след заплата, всеки месец. Освен това професор Бегинс пледира тотална забрана на диетичната храна в зоомагазините.

Докладът завършва с мъркащо послание поне за рождения му ден (11 юни, бел.ред.) да му бъде осигурена манджа на корем, по възможност най-боклучавата консерва от Лидл или Билла и паучове Whiskas.

Потърсена за коментар, хазяйката му отговори:
"Тоя дебел хрантутник да се взима в лапи и да спре да мрънка, защото в противен случай диетата ще стане още по-зловеща, а и ще включим спец-частите и операция "летяща джапанка". Държавното управление обмисля внедряване на нов член в домакинството, вече добре известната Пухинатор, която ще има задача да стопи сланинките на Дебелия"