Веднъж ми каза, че не съм добър човек...
И нито веднъж не ме нарани така, както аз теб.
Все още настъпвам мъничките стъклени отломки от мечтите ти и всеки път кърви. Мечтите са толкова чупливи, а хората сме толкова небрежни към деликатното.
Да залепиш стъкленица от мечти е непосилно, да я замениш с груба, порцеланова е цинично.
А закъснялото чувство за вина не е нищо повече от успокоение на собствената ми позаспала съвест.
В порив на чист и искрен егоизъм искам да те задържа близо до мен, въпреки че виждам как ти причинявам още болка.
Веднъж ми каза, че не съм добър човек... знаеш ли, може и да си прав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар