Довиждане и благодаря за рибата!

За начало:

http://www.clubextreme.org/node/366

http://www.capital.bg/blogove/2011/08/31/1148318_um_beliiat_vrag/

Що за изрод трябва да си, че да застреляш делфин... ДЕЛФИН, за Бога!?
Делфин... сигурно второто по акъл същество на тая планета.

Ако бях на мястото на делфините по нашето крайбрежие сигурно щях да си събера перките и да плясна с опашка: "Довиждане и благодаря за рибата!". В Пътеводителя делфините се спасиха преди вогоните да разкарат Земята от галактическата карта. Нашите още си траят... сигурно не знаят, че вогони не са им нужни... ние сме тук, ще ви изтребим, няма грижи...

Били като вълците, трябвало да се избиват, изяждали рибата... ЧОВЕКО, ти се намесваш в тяхната среда, на тях работата им е да ядат риба. Или си мислиш, че делфина е едно прекрасно същество, което подхвърля топки и се мята през обръчи в делфинариума.. там му е мястото.

Я си представи, любезни стрелецо, че изведнъж някой застане над теб в хранителната верига и реши за разнообразие да стреля по теб... а ти си достатъчно интелигентен, че да го разбереш. Дали ще ти е веселичко, а?

Гледахме години наред клипчета за масови убийства на тюлени, делфини, китове... какво ли не, и все си мислехме, възмутени до безкрайност "то това не е при нас", напротив - при нас е! Да не говорим за пълното безхаберие от страна на институциите. Убитият делфин е просто един боклук, който концесионера трябва да разкара... Евала на Атанас Русев за усилията, които е положил, въпреки пълната незаинтересованост на всякакви видове служби, комисии и подобни.

Сещам се за едно гениално решение от преди време - мечките и дивите кози да станат "ловен ресурс", ми вземете направете и делфините, колко му е. Освинихте Пирин с лифтове и писти, видяхте сметката на Седемте езера, що пък не и делфините...

Довиждане и благодаря за рибата!

е те т'ва е:

Пишейки предишния пост не подозирах какво точно ме очаква ТАМ. И звездопадът се отлага за догодина, когато няма да има пълнолуние :)

I'm stronger than I seem...

Преди четири години оставих сърцето си на това пиринско било... сега ще се върна, но няма да го взема. Само ще го нагледам, ще видя дали е добре, ще му поговоря тихо и ще му прошепна няколко мънички тайни.


Хубаво е да знам, че е там горе, недостижимо за гадости и болки. Може би малко му е мъчно, затова ще го прегърна и ще заспим заедно. Обаче знам, че там е щастливо, повече от мен тук долу. Ще се съберем за малко и отново ще сме цели.

А над нас ще има звездопад. Очите ми ще останат в звездите, а метеорите ще са милион несбъднати мечти, които чакат своят ден.