звън на сребърни камбанки

"ИМАМ ЗА ТЕБ ЕДНА ЗАДАЧА, МИСЛЕЩА МАШИНО. ВЯРВАЙ В ДЯДО ПРАС."

И така някой хвана една камара балъци и ги накара да вярват, че над главите им се сипят огън и жупел. В техния случай - алуминий, барий, рак и грип (точно така - пръскат с рак...).

Следващата стъпка беше да изключат перестите облаци от списъка с вероятни природни явления, както и тотално да отрекат вероятността една следа от самолет да остане повече от няколко секунди на небето. Даже си имат и правило "нормалните следи стоят до 10 минути", нито стотна повече.

Това, че отказват да проумеят елементарни природни сили и физични закони не е чак такъв проблем. Могат да вярват в каквото си щат... дори и в кретенските клипчета в тубата, където някой уж капацитет казва нещо много важно. Свободни са да вярват и в съмнителни блог постове, преведени с google translator. Както и в псевдонаучни страници, тяхна си работа.

Отказаха да повярват, че алуминий и барий в Борисовата могат да се появят по сто начина. Отказват да приемат, че температурата, вятъра и въобще условията на 10000 метра са съвсем различни от тези около тях, вадят снимки на самолети от контекста и ги постват като неоспорими доказателства, че тези самолети пръскат с каквото там се пръска. А една проста проверка във вездесъщата търсачка веднага може да им каже що за самолет е този от снимките им (на повечето се вижда регистрационен номер, ескадрила, фирма собственик...).

А някои от изказванията им преминават отвъд рамките на здравия разум... То не беше Русия да нападне Америка, че да спре пръскането. Не беше, че тютюневия дим предпазва от химикалите, затова навсякъде искат да забранят пушенето... и най-любимото ми "над някои квартали пръскат повече"... та лети си самолета от Лондон за Истанбул, да речем, минава над Овча Купел, прави 2-3 врътки да понапръска и си продължава. Или някъде в страната от тайно летище излита цяла ескадрила и си пръска ли, пръска над определени квартали. Не знам що за заблудена овца трябва да си, че да вярваш искрено в такива неща...

Това обаче, което ме накара да започна да им се бъркам в делата е повсеместната агитация и отказ да вденат, че някой просто ги манипулира. Създаде се страничка, събра си послушно стадо и сега с малоумни призиви ще започне да се появява по телевизии и кръстовища. Това последото особено ми бърка в здравето, защото си позволиха да кръстят събитието "Орлов мост II"... с явна препратка към случилото се през юни. Аз, като гражданин на тая смахната държава, бях там през юни и бях там защото АЗ така реших, а не защото някой ми е казал "протестирай". Мен лично ме засяга законът за горите, защото прекарвам голяма част от времето си в планината, не желая това да се асоциира и припознава в събитията на група фанатици. Радвам се обаче, че нито един от фейсбук приятелите ми няма намерение да им прави масовка на великото събитие.

Не знам кой стои зад страницата, помолих ги да се предствят, те отказаха (има си хас), нито каква им е целта - рекламна, политическа или един дявол знае каква... тъпо ми е обаче да гледам как уж грамотни хора, които поне веднъж в живота си са отваряли учебник по физика, така сляпо се вманиачават. 

Аз самата вярвам в много неща, убедена съм че има извънземен живот, дори и в някои от най-налудничавите теории на Ерих фон Деникен съм намирала зрънце здрав разум. Убедена съм и в съществуването на други евентуални светове. Обаче преди да повярвам в нещо го проучвам... и като видя следа от самолет в небето, знам че е от двигателите му. Изобщо не отричам вероятността самолет някъде да третира с нещо атмосферата, но във връзка с геоинженеринг /друга омразна на фанатиците дума, която също не са си направили труда добре да проучат/, а не за контрол на населението и заразяване с рак или грип. Как не са скочили срещу противоградовите ракети не знам....

Доколко геоинженеринга е полезен или вреден е тема на други обсъждания. Също и генномодифицираните организми. И държа да отбележа, че НИКОЙ НЕ МИ ПЛАЩА /щото и в това ме обвиниха/, то ако ми плащаха да си държа на вижданията, животът щеше да е песен :)

Накрая ще се окаже, че всичките овчици са били хитро изманипулирани да станат нечий електорат на следващите избори, или някой ще си продаде амулетите за защита от кемтрейлс...

Едно много поучително клипче... 

further reading, както се казва:
Кемтрейлс или водните пари в празните глави
Contrail Science

Сипете си по една бира и се усмихнете, прегърнете човека до вас и спрете да си хабите енергията за глупости ;)

п.с. мога да извадя от въпросната страничка поне 100 поста, в които се цитира грешно, вадят се думи от контекста или се превежда едно към гьотере- само с цел още и още агитация...

п. п.с.
Хах, очеизвадно е политическа агитацията, но въпреки топлите чувства, които тая към герб и цялата шайка мошеници, тея продължават да са ми крайно антипатични... 

SOFIA ROCKS!

Аз тия неща ги проспивам.. обикновено.. или пък пътувам и не разбирам много-много... веднъж ме разтресе, докато живеех на 14я етаж... силничко беше, хванах се за бюрото чак, а двата космати дебила спяха като пънове - котките усещали, таратанци. Друг път пък се напука стената на 44 аудитория във ФЖМК, ама той ФЖМК тогава си се разпадаше и не беше кой знае какво събитие. Взривовете в Челопеч пък ги разбрах с няколко часа закъснение.

Снощи се прибрах с идеалната цел да си пооправя багажчето за идните 4 почивни дни и да се наспя като пън. Малко след полунощ си легнах, около час по-късно съм и заспала. Сънувах някакви гадости, въобще последните два дена бяха много трудоемки откъм заспиване. Склонна съм да виня слънчевото затъмнение над Китай и отсъствието на половинката. Не че съм някаква кой знае каква кифла, но се оказа доста кофти и скучно да го няма. Още повече като знам, че е някъде из безлюдните плажове по южното черноморие...

Тая нощ се убедих, че съм истинска кифла...

Там някъде между кошмарите, изведнъж светът се обърна с хастара навън и наяве. Таванската ни къщичка пукаше и стенеше, а когато все пак установих какво става, отнякъде се чу зверски шум от счупено стъкло... айде, отидоха кристалните чаши. Добре де, чашите. По таванските прозорци весело потропваха цигли...

Лашках се известно време полегнала, докато осмисля събитието, повторя няколко пъти мантрата "аре стига толкова, де!" и реша как да реагирам. Сведох възможните реакции до следните:

1. Да тичам в кръг, да размахвам ръце и да пищя истерично - отпада, за разлика от земетръса, аз съм сравнително възпитан човек и не искам да всявам смут в 3 посред нощ.
2. Да застана под касата на вратата - добре де, ще застана, ако успея да стана, всичко се лашка
3. Когато спре да изляза - и като изляза к'во.. там вали, я да си седя вкъщи...
4. Когато спре да се докопам до кухнята и да видя какво се счупи, междувременно да пусна един истерясал смс до Черно море, да пусна компа, да видя магнитуда и да постна задължителния статус във ФБ, свързан с катаклизма.

Речено-сторено, всъщност последното не го обмислях грам, като поспря станах, отидох в кухнята,  пуснах смс-а, който лаконично съобщаваше "Ebasi zemetresenieto!", пуснах компютъра и тръгнах на лов за стъкларии. В мивката самотно се въргаляше една счупена чаша, която колкото и да се е мъчила в смъртта си, няма как да беше произвела оня зверски трясък. Експедицията беше временно прекратена от втори трус и откриването на телепорта - за стотни се бях позиционирала под касата, чудейки се коя е най-здравата такава вкъщи.

Едно-две малки трусчета по-късно смело отворих вратата на банята, само за да видя жалките останки от огледалото по целия под... три сутринта не ми се виждаше подходящо време да събирам стъклария, особено в такова количество. Наритах по-големите парчета в един ъгъл и се върнах да се погрижа за социалния си живот.

След час лакърдии и алабализми из мрежата, реших че няма смисъл да се гърча будна и ще направя опит да спя, колкото и да ме е шубе. И не се бъркайте изобщо - не ме беше страх, че ще падне блока. Проклетите тавански прозорци са олдскул и са покрити с керемиди, не как да е, ами върху стъклото... Това ако ми се изтърси на главата, жална ми майка... сгърчих се в единия ъгъл на леглото, гушнах си плюшената (кра)котка, поради липса на истинска и се опитах да заспя. За кураж пуснах още един по-обяснителен смс в посока морето и колкото и да не ми се вярва се унесох... точно за половин час, когато гадта проклета отново се развилня... Ах, мамичката ти мръсна! Що не люлееш през деня, а? А? Избери си някое по-благоприлично време!

Тоя път вече не бях уплашена, ами ядосана. Станах и се облякох, ако ще бягам навън, поне да не е по долни гащи... повече и не легнах, гледах телевизия, слушах на Бареков глупостите за някакви аквариумни рибки, които изскачали от водата преди земетресение, слушах някакви други глупости на други гениални умове, сипех и аз глупости из ФБ.. даже последния по-силен трус около 5,15 просто го прекарах седейки на бюрото. Към 6,30 сутринта се предадох, сгуших се в едно одеало на фотьойла и заспах, няколкото много леки трусчета вече успяваха само да ме приспят...  събудих се цялата схваната, мигрирах в леглото и успях да си скубна 2 часа приблизително нормален сън.

Ставането беше мъчително и на зиг-заг, направих си кафе, събрах стъклата и тръгнах за работа... zombie day...

В офиса пък ме посрещна това:

в оригинал е дело на Боби , а днес за пореден път обиколи мрежата:)

Изводът, мили деца, е: пред винкело всички сме равни, но аз втора такава нощ не знам как ще изкарам... Дори и най-отнесените и немислещи много-много шматки понякога сме си истински кифли... 

Маркучът!

Същият оня дето се скъса, който както разбрах си имал и наименование... Едно по едно. Ден-два се къпах, гледайки как от нещото се сипят струйки в най-разнообразни посоки, все пак някаква част от водата стигаше до 'слушалката'.

Снощи реших, че така не ми харесва и ще се разправяме очи в очи. Имам се за човек, който що-годе се оправя с разни техники, както открих обаче - душовете не разполагат с вентилатори, захранване и слотове. С други думи структурата им далеч надвишава техническите ми познания. Тогава още не знаех тия подробности, хванах си жълтите клещи и му налетях. Единственият резултат беше, че успях да го отвия от батерията, което си беше постижение и за мен, и за жълтите ми клещи. После опитах да отвия 'слушалката' от маркуча - греда! Аз въртя, то се върти и никак не си променя позицията, а я виждам проклетата резба... значи ТРЯБВА да може. Повъртях около половин час за тоя дето клати гората и си взех вана.

След ваната седнах да разуча физиологията на душовете, разбрах, че 'слушалката' наистина се нарича слушалка, разбрах още че най-разпространената популация са стандартни (то пък къде ли не е така), а моята не изглежда особено надарена, че да не е от тях. Малко помощ от другарчета и реших - отивам и купувам маркуч! Ако не отвия слушалката, ще купя една специално за него.

Днес.

Насред работния ден зададох жизненоважния въпрос "Абе, къде наоколо мога да си купя маркуч за душ?" Те хората са ми свикнали на кретенските щения, обаче тоя път успяха и да ме упътят, при това доста точно: "Отсреща!" Брей, какви неща продавали срещу офиса! В първата железария ударих греда - скъпи маркучи и грозни слушалки. Направих десант по Мадрид и накрая се наврях в една, където продавачът преди време ми беше дал врътки за кранове, с опцията "върни ги, ако не станат, ще ти дам други" (щото не знаех, че имало някакви си там видове и размери, а мострата, която му носех беше толкова изядена, че не се виждаше истинския размер). Та нахлух аз и се почна:

- Търся маркуч за слушалка!
... мълчание...
- Маркуч за слушалка!

В тоя момент в главата ми изплува един пост на Мила от преди доста време, беше имала сходно изживяване в железария... реших да се конкретизирам, но в това време продавачът явно подсъзнателно усети колко съм безпомощна и по някакви неведоми пътища ме разбра.

- За душ?
- Даааааааа - изграчих - За ДУШ!
- Търсите шлаух значи?

Търся какво? Шлаух? Ами шлаух да е, ако иска може да е и инжектипляктор, няма значение, важното е да тече вода през него, не покрай него. Любезният младеж ми показа няколко вида шлаухи (шлаухове?), абе маркучи и аз си избрах средния по цена, качество и външен вид. Убеди ме, че да, стандартни са и да, слушалката няма как да не се сваля и нагледно ми показа кое точно се развърта. Доволна се върнах в офиса, подмятайки новият си шлаух в ръчичка. По пътя видях магазина, за който ми говореха колегите... там беше пълно с шлаухи/ове, блейка!

Към 23ч се прибрах... отвих отново онова, което мога да отвия, гушнах си жълтите клещи и нападнах слушалката... няма бееее, не ще! Зарязах я и започнах да инсталирам новото шлаух. Още от първия опит го завъртях за батерията, петнайсет секунди по-късно го отвивах, понеже осъзнах, че това е грешния край, онзи който се слага на слушалката (инак казано - глава). Захванах се да завивам правилния край - ГРЕДА! Е как бе, нали ме убедихте, че резбите били еднакви, или сте ми дали маркуч, който от едната страна е гей? Захванах се пак със слушалката - кауза пердута... Накрая хвърлих всичко на пода, ако иска Билбо да се бори с това, аз повече не мога! Нивата на МРЪН вече бяха опасно високи...

Изводи:

В момента скъсания шлаухуч е снабден с няколко метра хартиено тиксо... ще се изкъпя някак!

Душовете са подли копеленца!

Всичко има край, само кренвирша и шлауха имат по два!

Утре се надявам някой разбирач или поне обикновен пияница, да дойде да оправи тъпото нещо срещу бира. Ще му купя и слушалка, да! На шлауха, не на пияницата.

Не съм чак толкова тъпа, на плика с шлауха пише с ей-такива букви: "МАРКУЧ"!

people ain't no good

Веднъж ми каза, че не съм добър човек... 


И нито веднъж не ме нарани така, както аз теб. 
Все още настъпвам мъничките стъклени отломки от мечтите ти и всеки път кърви. Мечтите са толкова чупливи, а хората сме толкова небрежни към деликатното. 
Да залепиш стъкленица от мечти е непосилно, да я замениш с груба, порцеланова е цинично.
А закъснялото чувство за вина не е нищо повече от успокоение на собствената ми позаспала съвест. 
В порив на чист и искрен егоизъм искам да те задържа близо до мен, въпреки че виждам как ти причинявам още болка.

Веднъж ми каза, че не съм добър човек... знаеш ли, може и да си прав. 

...