вторник, 22 май 2012 г.

SOFIA ROCKS!

Аз тия неща ги проспивам.. обикновено.. или пък пътувам и не разбирам много-много... веднъж ме разтресе, докато живеех на 14я етаж... силничко беше, хванах се за бюрото чак, а двата космати дебила спяха като пънове - котките усещали, таратанци. Друг път пък се напука стената на 44 аудитория във ФЖМК, ама той ФЖМК тогава си се разпадаше и не беше кой знае какво събитие. Взривовете в Челопеч пък ги разбрах с няколко часа закъснение.

Снощи се прибрах с идеалната цел да си пооправя багажчето за идните 4 почивни дни и да се наспя като пън. Малко след полунощ си легнах, около час по-късно съм и заспала. Сънувах някакви гадости, въобще последните два дена бяха много трудоемки откъм заспиване. Склонна съм да виня слънчевото затъмнение над Китай и отсъствието на половинката. Не че съм някаква кой знае каква кифла, но се оказа доста кофти и скучно да го няма. Още повече като знам, че е някъде из безлюдните плажове по южното черноморие...

Тая нощ се убедих, че съм истинска кифла...

Там някъде между кошмарите, изведнъж светът се обърна с хастара навън и наяве. Таванската ни къщичка пукаше и стенеше, а когато все пак установих какво става, отнякъде се чу зверски шум от счупено стъкло... айде, отидоха кристалните чаши. Добре де, чашите. По таванските прозорци весело потропваха цигли...

Лашках се известно време полегнала, докато осмисля събитието, повторя няколко пъти мантрата "аре стига толкова, де!" и реша как да реагирам. Сведох възможните реакции до следните:

1. Да тичам в кръг, да размахвам ръце и да пищя истерично - отпада, за разлика от земетръса, аз съм сравнително възпитан човек и не искам да всявам смут в 3 посред нощ.
2. Да застана под касата на вратата - добре де, ще застана, ако успея да стана, всичко се лашка

3. Когато спре да изляза - и като изляза к'во.. там вали, я да си седя вкъщи...
4. Когато спре да се докопам до кухнята и да видя какво се счупи, междувременно да пусна един истерясал смс до Черно море, да пусна компа, да видя магнитуда и да постна задължителния статус във ФБ, свързан с катаклизма.

Речено-сторено, всъщност последното не го обмислях грам, като поспря станах, отидох в кухнята,  пуснах смс-а, който лаконично съобщаваше "Ebasi zemetresenieto!", пуснах компютъра и тръгнах на лов за стъкларии. В мивката самотно се въргаляше една счупена чаша, която колкото и да се е мъчила в смъртта си, няма как да беше произвела оня зверски трясък. Експедицията беше временно прекратена от втори трус и откриването на телепорта - за стотни се бях позиционирала под касата, чудейки се коя е най-здравата такава вкъщи.

Едно-две малки трусчета по-късно смело отворих вратата на банята, само за да видя жалките останки от огледалото по целия под... три сутринта не ми се виждаше подходящо време да събирам стъклария, особено в такова количество. Наритах по-големите парчета в един ъгъл и се върнах да се погрижа за социалния си живот.



След час лакърдии и алабализми из мрежата, реших че няма смисъл да се гърча будна и ще направя опит да спя, колкото и да ме е шубе. И не се бъркайте изобщо - не ме беше страх, че ще падне блока. Проклетите тавански прозорци са олдскул и са покрити с керемиди, не как да е, ами върху стъклото... Това ако ми се изтърси на главата, жална ми майка... сгърчих се в единия ъгъл на леглото, гушнах си плюшената (кра)котка, поради липса на истинска и се опитах да заспя. За кураж пуснах още един по-обяснителен смс в посока морето и колкото и да не ми се вярва се унесох... точно за половин час, когато гадта проклета отново се развилня... Ах, мамичката ти мръсна! Що не люлееш през деня, а? А? Избери си някое по-благоприлично време!

Тоя път вече не бях уплашена, ами ядосана. Станах и се облякох, ако ще бягам навън, поне да не е по долни гащи... повече и не легнах, гледах телевизия, слушах на Бареков глупостите за някакви аквариумни рибки, които изскачали от водата преди земетресение, слушах някакви други глупости на други гениални умове, сипех и аз глупости из ФБ.. даже последния по-силен трус около 5,15 просто го прекарах седейки на бюрото. Към 6,30 сутринта се предадох, сгуших се в едно одеало на фотьойла и заспах, няколкото много леки трусчета вече успяваха само да ме приспят...  събудих се цялата схваната, мигрирах в леглото и успях да си скубна 2 часа приблизително нормален сън.

Ставането беше мъчително и на зиг-заг, направих си кафе, събрах стъклата и тръгнах за работа... zombie day...

В офиса пък ме посрещна това:

в оригинал е дело на Боби , а днес за пореден път обиколи мрежата:)

Изводът, мили деца, е: пред винкело всички сме равни, но аз втора такава нощ не знам как ще изкарам... Дори и най-отнесените и немислещи много-много шматки понякога сме си истински кифли...