вторник, 18 октомври 2011 г.

Толкова хора, срещи, раздели...
и нещо което ни свързва -
по-силно от всички,
от дребните страсти,
по-голямо от всеки от нас...

Планината...
която до полуда обичаме,
а може би мъничко мразим.
Която ни плаши,
която окриля мечтите ни...
там където се изправяме срещу себе си...
постоянно...

И не спираме да го правим,
може би защото сме малки...
може би защото търсим нещо...

А може би просто защото,
освен че ние сме в нея,
тя също е във всеки от нас...

Свели чела пред върховете,
Дишаме за пръв път и виждаме света...


четвъртък, 6 октомври 2011 г.

...

Сбогом Кака,
там отгоре
ще ни виждаш и ще ни се смееш,
с цигара и кафе в ръка.
Прегърнала Дио и Гари,
Клиф и Жоро Минчев...

Сбогом Кака,
ти ни липсваш,
но можем ли да спорим със живота...
След като и боговете теб те искат,
остава само да сме примирени.

Сбогом Кака,
ще си вечно жива,
усмихната, и със слушалките в ушите,
ще бъдеш с нас...
на полянки, сборове, палатки,
в Борисовата, Спорко, Парма,
Джурково, Крушуна и Каварна...
мястото ти ще е още там.

Сбогом Кака,
знам, че не искаш да плачем...
слушаме Леми и си мислим -
как ли ни нареждаш от високо...
лигльовци и пишлемета ньедни.

Сбогом Кака,
Форумни прегръдки пращам
на всички тръгнали без време,
на Евгени, Бисер, Ради
и тях не можем да забравим.

Сбогом Кака,
да ни чакате
и да подготвиш небесата,
когато се изсипем всички,
поне да знаят що ги чака...

Не сбогом, а довиждане, земляк...

Обичаме те, Соня!