неделя, 29 май 2011 г.

open your heart, I'm coming home


Вятърът в София не е като пиринския...
Звездите не гледах, звездите се гледат от двама...
Бягство търсех и го открих,
трима души, една планина, сами бяхме на цялата планета.
Нямах даже телефон.
Почистих си мислите от драми и дребнави терзания...

Изведнъж градът спря да ме притиска.
Я свободен

петък, 27 май 2011 г.

Има Бог!

Перун му е името, а аз заминавам към светилището, към синьо-зеленото езеро, към синия връх, към синьото небе, към Бога...

Хей така - спонтанно, неорганизирано, дори не знам дали ще имам достатъчно време да си оправя багажа...

Не ми пука!

сряда, 25 май 2011 г.

people ain't no good




Веднъж ми каза, че не съм добър човек... 


И нито веднъж не ме нарани така, както аз теб. 
Все още настъпвам мъничките стъклени отломки от мечтите ти и всеки път кърви. Мечтите са толкова чупливи, а хората сме толкова небрежни към деликатното. 
Да залепиш стъкленица от мечти е непосилно, да я замениш с груба, порцеланова е цинично.
А закъснялото чувство за вина не е нищо повече от успокоение на собствената ми позаспала съвест. 
В порив на чист и искрен егоизъм искам да те задържа близо до мен, въпреки че виждам как ти причинявам още болка.


Веднъж ми каза, че не съм добър човек... знаеш ли, може и да си прав. 



вторник, 24 май 2011 г.

...



пропиляно

Вика ме... и я чувам...

Пее ми, с вятъра за хор, и с горите за инструменти... с върховете за солисти... песен, която ме приспива, песен, която ме буди среднощ и не мога да заспя отново. Привлича ме като песента на сирените...

Обещава ми всичко, само да потъна в нея...

А на мен ми се плаче. Сега трябваше да съм при нея, да вдишвам от въздуха й, да лежа на тревата й, да виждам как Горната земя се събужда за нов живот...

Вместо това изпадам в летаргия пред компютъра и ми се плаче, защото не зависи от мен, защото ако зависеше от мен още вчера щях съм при нея... защо сме толкова зависими и малки, че дори и най-дребното да е в състояние да ни провали и промени.

Знам, че ще ме чака, още години наред ще ме чака, обаче кой ще ми върне пропилените дни.

понеделник, 23 май 2011 г.

Блог за малките неща

След като си разбих блога на пътеписи и други, и окончателно се разведох с блог.бг, все пак трябваше да намеря място и за въпросните "други". Та те ще са тук - разни размисли, страсти и графомански пориви... местенце за дребните нещица, които ме радват всеки ден, или както се случва по-често, ми късат нервичките...

а той днес беше изкъпан...

"с какво го заслужих..."