петък, 29 юли 2011 г.

Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч...

24 години по-късно...

пак ще бъда там... Белмекен, мястото където видях какво е голямата планина... Спомените ми са доста откъслечни, но на моменти се връщат. Връщат се със страхотна сила и копнеж...

Белмекен...

"Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч"... понякога са нужни години по различни пътеки за да успееш да се върнеш...

някъде около 7 август 1987

вторник, 19 юли 2011 г.

планинизъм

Кто здесь не бывал, кто не рисковал -
Тот сам себя не испытал,
Пусть даже внизу он звезды хватал с небес.
Внизу не встретишь, как не тянись,
За всю свою счастливую жизнь
Десятой доли таких красот и чудес.

Усещане за планинизъм, каза Аша. Има ли дума "планинизъм"?
Като тероризъм звучи, което веднага се явява опозиция на Аша и нейното вярване, че човек, който си причинява 100км за 24 часа има "неадекватно усещане за планинизъм", или нещо такова.

Не че съм най-големия фен на преследването на рекорди и търсенето на предела на силичките си. Защо си причинявам такива неща? Сигурно имам изкривено усещане за планинизъм, нямам против да е така, стига да ми се даде дефиниция на "правилното".

Кое е правилното усещане за "планинизъм"?
Да се щураш бавно по ливадката и да береш цветя? Да си проправяш път през неподдържани пътеки? Да се измъчиш с 10-12 часов преход, но да минеш през някакви невъобразимо-жестоки места? Да надмогнеш себе си, но да стъпиш на върха? Да се откажеш когато видиш, че нещата не вървят добре?

Кое от всичките е правилното?

Планинизмът е любов, каза Аша. Моето търчане на стоте км било.. нещо неадекватно и в никакъв случай не се вписва с правилното усещане за планина. О, изобщо не мисля подобно начинание за разумно. Напротив - абсолютна малоумщина е, дори не знам защо ще тръгна, обаче го обмислям от година поне. Мотивацията наистина да го направя този път е, че имам компания, ще го съчетаем с рожден ден и преценявам, че може и да успея. Пък и да не успея - голяма работа. Не си поставям цели на всяка цена.

Правя го... защото обичам. Дам, Ашо, защото обичам Балкана, защото ще се оставя за 24 часа в ръцете на планината и ако имам късмет ще е яко. Не искам да доказвам нищо на никого, нито дори на себе си.

Ако всички чувствахме планината еднакво, щеше да е скучно... Всеки е различен, хиляди хора, хиляди разбирания. Аз искам да видя през твоите очи, ела погледни през моите. Ще ти покажа бури по билото, ураганен вятър на Мусала, зловещи снежни улеи, ще те почерпя с една бира след 12 часа ходене, ще видиш колко е яко да си събуеш краката и да ги топнеш в потока, ще висим над пропасти, ще се размажем по тъмно на някоя поляна и очите ни ще останат в звездите. Ще ходим през нощта без челници по непозната пътека, а Планината ще ни е прегърнала...

Мислиш, че това не е любов, любов е... по-силна от мен е даже... и да, ще бъдем благодарни, че Планината ни го е позволила.

Да стискате палци!


сряда, 13 юли 2011 г.

Яна

Виждала съм я само... не се познавахме почти никак, но по мои спомени беше едно слънчево момиче...

Преди да я открият удушена в парка...

В същия оня парк, където аз прекарвам 75% от времето си след работа...

Във вестниците: "клошарка", "с квартира в София", "продавачка в мол", пияница и... абе зле... водела била клошарски начин на живот.... Явно всички, които пием по бира след работа в Борисова сме бахти деградетата... Искам лична среща с тоя, който изкара Яна клошарка... наистина искам да го видя. Няма да му крещя, нищо... просто ще му споделя два или трите пъти, в които сме се виждали с нея... искам да разбере, че по-важното е, че някой я е УБИЛ, отколкото какво е изпила тя. Искам да му кажа, на въпросния "журналист", че сензацията не се изфрабрикува... ако беше написал чисто, просто и ясно какво е станало, щеше да има същата обратна връзка, поне от нормалните хора.

Каквато и да е била Яна, нея вече я няма, не тръскайте солницата в раните. Отишло си е едно младо момиче, май това е по-важното... и как си е отишло...

Искам извергите просто да изчезнат, имам някакви морални задръжки за смъртната присъда, имам и други, че ако затвориш някого доживот не постигаш нищо... Просто да ги няма, да ги нямаше в петък вечер...

Баси!

Светлина по пътя ти, Яна!


четвъртък, 7 юли 2011 г.

Obsessions lament to freedom...

Слънцето...
слива се с умиращ ден,
в който се раждаха мечти.

Няма сълзи от щастие,
няма и милост.
Цялата Вселена се погубва.

Сама..

And I still wonder if you ever wonder the same 




понеделник, 4 юли 2011 г.

Карадере

Много е странно, изведнъж ми се приходи на море...

Не може да съсипят рая...




петък, 1 юли 2011 г.

It's the month of July

Надежда всяка тука оставете...

загубих се още с 83...
Намерих някаква си Билла...
а Боби го нямаше никакъв...
пък на неговата вила отивахме...

Виждала съм изгрев там преди година.

Трябваше да се получи...



Хората пазаруват, аз шокирано установявам, че съм без документи и пари...
дете на цветята...
Хипария до шия, даже малко повече...

Няколко жалки опита Боби да обмени талончета от Ариана срещу двулитровки...
Голяма греда...

Калотина...
Хипария до шия, даже още повече - няма ток
Жичкаджии, челници и условни рефлекси

"Има тооооооооооооооок! Няма тооооооооооооооооок!"

Някой сети ли се да вземе July Morning?
Колко пък да съм руса, а?
Аз я имам!

Толкова много храна,
толкова много досадни пеперуди
"Роджър, престани да досаждаш!"

С Пе сме полу-умерли вече.

Къв изгрев, кви пет лева?
Отивам да полея ягодите!

Боби привлича катаклизми, от един час разказва истории и във всяка е свидетел на поне 2 катастрофи.
Накрая обяснява как в серопикалището в Борисова имало нещо като НЛО и се чувало "пфффф, пуф, пуф, ПРУФ!", освен това се тресяло и вътре присвятквало.
Представихме си го!
Баси колективното въображение имаме!
Дано операторката от 112  не е видяла същото...


Има звезди! Има звезди!

...

Абе, знаете ли че вали?
Боби, къде са ти звездите?

Ааааа, покрива прокапа, welcome to Titanik
Лелеееей колко жилезо потъна!

Давен iPod, давени колонки...
Anathema,
Better off dead,
Лека нощ!

...

Аларма...
Око, отворено...
прозорец...
Облаци крепят небето..
Майната ти!
Лягам пак.

July morning...

Нямам снимки от юлски изгрев на морето...

Oṃ maṇipadme hūṃ
но имам януарски залез на Мусала, то е почти същото...