четвъртък, 15 декември 2011 г.

Календарче от стената...

Здрасти банда,


Таз година и аз барабар Петко с мъжете съм съавтор на един календар. По-хубавите снимки са на Павката, но пък дизайнът е мой.


Размерът е 20x30см, страничките 6+корица, има 13 снимки от Рила, Пирин и Централния Балкан.


Цена - 15 кинта


за контакти - във facebook страничката на блога (https://www.facebook.com/outinthefields) или нейде тук из коментарите.


Всякакви приходи ще отидат във фонда "Още повече планини", и всичко ще бъде нагледно показано и разказано :)




вторник, 18 октомври 2011 г.

Толкова хора, срещи, раздели...
и нещо което ни свързва -
по-силно от всички,
от дребните страсти,
по-голямо от всеки от нас...

Планината...
която до полуда обичаме,
а може би мъничко мразим.
Която ни плаши,
която окриля мечтите ни...
там където се изправяме срещу себе си...
постоянно...

И не спираме да го правим,
може би защото сме малки...
може би защото търсим нещо...

А може би просто защото,
освен че ние сме в нея,
тя също е във всеки от нас...

Свели чела пред върховете,
Дишаме за пръв път и виждаме света...


четвъртък, 6 октомври 2011 г.

...

Сбогом Кака,
там отгоре
ще ни виждаш и ще ни се смееш,
с цигара и кафе в ръка.
Прегърнала Дио и Гари,
Клиф и Жоро Минчев...

Сбогом Кака,
ти ни липсваш,
но можем ли да спорим със живота...
След като и боговете теб те искат,
остава само да сме примирени.

Сбогом Кака,
ще си вечно жива,
усмихната, и със слушалките в ушите,
ще бъдеш с нас...
на полянки, сборове, палатки,
в Борисовата, Спорко, Парма,
Джурково, Крушуна и Каварна...
мястото ти ще е още там.

Сбогом Кака,
знам, че не искаш да плачем...
слушаме Леми и си мислим -
как ли ни нареждаш от високо...
лигльовци и пишлемета ньедни.

Сбогом Кака,
Форумни прегръдки пращам
на всички тръгнали без време,
на Евгени, Бисер, Ради
и тях не можем да забравим.

Сбогом Кака,
да ни чакате
и да подготвиш небесата,
когато се изсипем всички,
поне да знаят що ги чака...

Не сбогом, а довиждане, земляк...

Обичаме те, Соня!



понеделник, 19 септември 2011 г.

Am I stronger than I seem...


Ще се връщам отново...
и днес, и утре, и някоя следваща събота...
следващият месец, година, десетилетие...

Научих се да се връщам с усмивка на Орлово гнездо, Козя стена, Вежен и Мусала... ще се науча да се връщам с усмивка и на Кончето.

Странно е как едно мимолетно преживяване оставя отпечатък върху мястото. Спомените го превръщат в нещо близко и уютно, място на което бягам когато съм самотна. Място, което ме кара понякога да плача, спомняйки си за откраднати мигове, които не искам да връщам. След време спомените капсулират болката и остава пространство само за изживяването, но примесено с вълна от емоции, които го правят по-истинско. Времето лекува всичко...

Мусала вече не е просто "най-високият връх наоколо", из стените на станцията се блъскат един в друг спомени. Бяха щастливи, бяха болезнени, сега са просто замръзнали усмивки от зимата. Вече нетърпеливо чакам следващата зима, краят на януари, снегоходките, котките, въжето, шейните, паркирани пред станцията, греяната на примус ракия, която аз не пия, изгревът, за който този път си обещавам да стана... Залезът ще ме усмихне, ще си спомня за онзи единствен залез на 2925м.

Ще се случи и с Кончето... не знам кога ще попадна отново там, може да е пак само след месец, може и да е след четири години отново. Следващият път обаче няма да се свия самотно до студената стена на горния нар вдясно, а ще се усмихна и ще си спомня за най-жестокото ми пиринско преживяване. Ще излезна от заслона, ще запаля цигара, ще видя Луната и ще си спомня за онази единствена Луна над Бански суходол...

Местата никога не са същите, местата са населени със спомени, които шепнат...

сряда, 31 август 2011 г.

Довиждане и благодаря за рибата!

За начало:

http://www.clubextreme.org/node/366

http://www.capital.bg/blogove/2011/08/31/1148318_um_beliiat_vrag/

Що за изрод трябва да си, че да застреляш делфин... ДЕЛФИН, за Бога!?
Делфин... сигурно второто по акъл същество на тая планета.

Ако бях на мястото на делфините по нашето крайбрежие сигурно щях да си събера перките и да плясна с опашка: "Довиждане и благодаря за рибата!". В Пътеводителя делфините се спасиха преди вогоните да разкарат Земята от галактическата карта. Нашите още си траят... сигурно не знаят, че вогони не са им нужни... ние сме тук, ще ви изтребим, няма грижи...

Били като вълците, трябвало да се избиват, изяждали рибата... ЧОВЕКО, ти се намесваш в тяхната среда, на тях работата им е да ядат риба. Или си мислиш, че делфина е едно прекрасно същество, което подхвърля топки и се мята през обръчи в делфинариума.. там му е мястото.

Я си представи, любезни стрелецо, че изведнъж някой застане над теб в хранителната верига и реши за разнообразие да стреля по теб... а ти си достатъчно интелигентен, че да го разбереш. Дали ще ти е веселичко, а?

Гледахме години наред клипчета за масови убийства на тюлени, делфини, китове... какво ли не, и все си мислехме, възмутени до безкрайност "то това не е при нас", напротив - при нас е! Да не говорим за пълното безхаберие от страна на институциите. Убитият делфин е просто един боклук, който концесионера трябва да разкара... Евала на Атанас Русев за усилията, които е положил, въпреки пълната незаинтересованост на всякакви видове служби, комисии и подобни.

Сещам се за едно гениално решение от преди време - мечките и дивите кози да станат "ловен ресурс", ми вземете направете и делфините, колко му е. Освинихте Пирин с лифтове и писти, видяхте сметката на Седемте езера, що пък не и делфините...

Довиждане и благодаря за рибата!

понеделник, 15 август 2011 г.

е те т'ва е:



Пишейки предишния пост не подозирах какво точно ме очаква ТАМ. И звездопадът се отлага за догодина, когато няма да има пълнолуние :)

петък, 12 август 2011 г.

I'm stronger than I seem...

Преди четири години оставих сърцето си на това пиринско било... сега ще се върна, но няма да го взема. Само ще го нагледам, ще видя дали е добре, ще му поговоря тихо и ще му прошепна няколко мънички тайни.


Хубаво е да знам, че е там горе, недостижимо за гадости и болки. Може би малко му е мъчно, затова ще го прегърна и ще заспим заедно. Обаче знам, че там е щастливо, повече от мен тук долу. Ще се съберем за малко и отново ще сме цели.

А над нас ще има звездопад. Очите ми ще останат в звездите, а метеорите ще са милион несбъднати мечти, които чакат своят ден.








петък, 29 юли 2011 г.

Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч...

24 години по-късно...

пак ще бъда там... Белмекен, мястото където видях какво е голямата планина... Спомените ми са доста откъслечни, но на моменти се връщат. Връщат се със страхотна сила и копнеж...

Белмекен...

"Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч"... понякога са нужни години по различни пътеки за да успееш да се върнеш...

някъде около 7 август 1987

вторник, 19 юли 2011 г.

планинизъм

Кто здесь не бывал, кто не рисковал -
Тот сам себя не испытал,
Пусть даже внизу он звезды хватал с небес.
Внизу не встретишь, как не тянись,
За всю свою счастливую жизнь
Десятой доли таких красот и чудес.

Усещане за планинизъм, каза Аша. Има ли дума "планинизъм"?
Като тероризъм звучи, което веднага се явява опозиция на Аша и нейното вярване, че човек, който си причинява 100км за 24 часа има "неадекватно усещане за планинизъм", или нещо такова.

Не че съм най-големия фен на преследването на рекорди и търсенето на предела на силичките си. Защо си причинявам такива неща? Сигурно имам изкривено усещане за планинизъм, нямам против да е така, стига да ми се даде дефиниция на "правилното".

Кое е правилното усещане за "планинизъм"?
Да се щураш бавно по ливадката и да береш цветя? Да си проправяш път през неподдържани пътеки? Да се измъчиш с 10-12 часов преход, но да минеш през някакви невъобразимо-жестоки места? Да надмогнеш себе си, но да стъпиш на върха? Да се откажеш когато видиш, че нещата не вървят добре?

Кое от всичките е правилното?

Планинизмът е любов, каза Аша. Моето търчане на стоте км било.. нещо неадекватно и в никакъв случай не се вписва с правилното усещане за планина. О, изобщо не мисля подобно начинание за разумно. Напротив - абсолютна малоумщина е, дори не знам защо ще тръгна, обаче го обмислям от година поне. Мотивацията наистина да го направя този път е, че имам компания, ще го съчетаем с рожден ден и преценявам, че може и да успея. Пък и да не успея - голяма работа. Не си поставям цели на всяка цена.

Правя го... защото обичам. Дам, Ашо, защото обичам Балкана, защото ще се оставя за 24 часа в ръцете на планината и ако имам късмет ще е яко. Не искам да доказвам нищо на никого, нито дори на себе си.

Ако всички чувствахме планината еднакво, щеше да е скучно... Всеки е различен, хиляди хора, хиляди разбирания. Аз искам да видя през твоите очи, ела погледни през моите. Ще ти покажа бури по билото, ураганен вятър на Мусала, зловещи снежни улеи, ще те почерпя с една бира след 12 часа ходене, ще видиш колко е яко да си събуеш краката и да ги топнеш в потока, ще висим над пропасти, ще се размажем по тъмно на някоя поляна и очите ни ще останат в звездите. Ще ходим през нощта без челници по непозната пътека, а Планината ще ни е прегърнала...

Мислиш, че това не е любов, любов е... по-силна от мен е даже... и да, ще бъдем благодарни, че Планината ни го е позволила.

Да стискате палци!


сряда, 13 юли 2011 г.

Яна

Виждала съм я само... не се познавахме почти никак, но по мои спомени беше едно слънчево момиче...

Преди да я открият удушена в парка...

В същия оня парк, където аз прекарвам 75% от времето си след работа...

Във вестниците: "клошарка", "с квартира в София", "продавачка в мол", пияница и... абе зле... водела била клошарски начин на живот.... Явно всички, които пием по бира след работа в Борисова сме бахти деградетата... Искам лична среща с тоя, който изкара Яна клошарка... наистина искам да го видя. Няма да му крещя, нищо... просто ще му споделя два или трите пъти, в които сме се виждали с нея... искам да разбере, че по-важното е, че някой я е УБИЛ, отколкото какво е изпила тя. Искам да му кажа, на въпросния "журналист", че сензацията не се изфрабрикува... ако беше написал чисто, просто и ясно какво е станало, щеше да има същата обратна връзка, поне от нормалните хора.

Каквато и да е била Яна, нея вече я няма, не тръскайте солницата в раните. Отишло си е едно младо момиче, май това е по-важното... и как си е отишло...

Искам извергите просто да изчезнат, имам някакви морални задръжки за смъртната присъда, имам и други, че ако затвориш някого доживот не постигаш нищо... Просто да ги няма, да ги нямаше в петък вечер...

Баси!

Светлина по пътя ти, Яна!


четвъртък, 7 юли 2011 г.

Obsessions lament to freedom...

Слънцето...
слива се с умиращ ден,
в който се раждаха мечти.

Няма сълзи от щастие,
няма и милост.
Цялата Вселена се погубва.

Сама..

And I still wonder if you ever wonder the same 




понеделник, 4 юли 2011 г.

Карадере

Много е странно, изведнъж ми се приходи на море...

Не може да съсипят рая...




петък, 1 юли 2011 г.

It's the month of July

Надежда всяка тука оставете...

загубих се още с 83...
Намерих някаква си Билла...
а Боби го нямаше никакъв...
пък на неговата вила отивахме...

Виждала съм изгрев там преди година.

Трябваше да се получи...



Хората пазаруват, аз шокирано установявам, че съм без документи и пари...
дете на цветята...
Хипария до шия, даже малко повече...

Няколко жалки опита Боби да обмени талончета от Ариана срещу двулитровки...
Голяма греда...

Калотина...
Хипария до шия, даже още повече - няма ток
Жичкаджии, челници и условни рефлекси

"Има тооооооооооооооок! Няма тооооооооооооооооок!"

Някой сети ли се да вземе July Morning?
Колко пък да съм руса, а?
Аз я имам!

Толкова много храна,
толкова много досадни пеперуди
"Роджър, престани да досаждаш!"

С Пе сме полу-умерли вече.

Къв изгрев, кви пет лева?
Отивам да полея ягодите!

Боби привлича катаклизми, от един час разказва истории и във всяка е свидетел на поне 2 катастрофи.
Накрая обяснява как в серопикалището в Борисова имало нещо като НЛО и се чувало "пфффф, пуф, пуф, ПРУФ!", освен това се тресяло и вътре присвятквало.
Представихме си го!
Баси колективното въображение имаме!
Дано операторката от 112  не е видяла същото...


Има звезди! Има звезди!

...

Абе, знаете ли че вали?
Боби, къде са ти звездите?

Ааааа, покрива прокапа, welcome to Titanik
Лелеееей колко жилезо потъна!

Давен iPod, давени колонки...
Anathema,
Better off dead,
Лека нощ!

...

Аларма...
Око, отворено...
прозорец...
Облаци крепят небето..
Майната ти!
Лягам пак.

July morning...

Нямам снимки от юлски изгрев на морето...

Oṃ maṇipadme hūṃ
но имам януарски залез на Мусала, то е почти същото...

понеделник, 27 юни 2011 г.

Dress code

Може да си нямаме 'фестивална култура', но пък си имаме фестивален дрес-код. И то какъв:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3911971

Ако вече стe вещи в тези неща, спали сте на поляната или на плажа в Бургас, значи знаете, че на фестивал се ходи със специален арсенал от дрехи и аксесоари - флорални рокли, тънки кожени колани, къси панталонки и тениски с най-невъзможните щампи, за които се сещате.

Вещи сме, вещи, и още как! Ехееее, 'къмпинга' в Каварна, гробищата и околната клоака колко флорални рокли са видели... поне една със сигурност - моята, явно миналата година съм била в крак с модата, защото пенсионирах камуфлажната поличка и бях с рокля на цветенца. Притеснява ме липсата на тънко кожено коланче, а и не знам как би могло да се съчетае в комбинация с кубинки new rock, примерно.. някак неестествено ще стои май. 

Обаче пък тениските с невъзможни щампи са отдавна наложени във фестивалния дрес-код. Ако човек съумее да прочете успешно всички лога и надписи по фанелките в един фестивален ден, може спокойно да се смята за Богът на типографията, или по-добре да изтича до поликлиниката и бързо да си направи тест за халюциногени.





Багажът за музикалния ви уикенд трябва да е лек, компактен, а материите - по възможност коприна или памук.
Дори и да имате опит обаче, колебанията в това с късите панталони или с флоралната рокля да съчетаете белите гуменки винаги ще ви съпровождат.

Е да, тя палатката ми е лека и компактна... влизам в категорията.

За материите топлата водя я откри Пе, още преди време заяви, че е най-хубаво да се носят кубинки с копринени чорапи, за да не запарват.

Обаче тежката дилема между късите панталонки и флоралната рокля не знам как ще я реша, добре че нямам бели гуменки. Няма и да си купя, ще взема да изпадна в тежки колебания и да пропусна някой концерт.

Моряшкото райе също е чудесна идея,а за повече свежест на визията добавете и един ярък аксесоар, като червена шапка.

Да, да, да! Определено ще правим десант по моловете, изобщо не се виждам на каварненската ливада без моряшка фанелка и червена шапка! Даже подозирам, че и Moonspell ще се появят по моряшки фанелки, тематично е някак - фестивал до морето все пак.

Не забравяйте и защитата от слънце - крем с фактор и шик плетена шапка. 

Е нали червена, сега пък плетена... ееее.... 3 в 1 явно ще е - хем плетена, хем червена, хем шик... 


Kavarna depression fest щяло да бъде, като се появят всички тея ми ти фенове с рокли на цветя, тънки коланчета, моряшки райета и ярки плетени шапки, тогава ми обяснявaйте, че щял да е депресарски феста.


вписвам се, нали...

сряда, 22 юни 2011 г.

Заекът на Шрьодингер

Гореща събота, мотках се из нас, чистех си и преследвах Дебелия с метлата. Нищо необичайно, чакаше ме пътуване до Враца, но го планирах за възможно най-късния късен следобед, когато нямаше да има опасност да се просна някъде със слънчев удар или да виждам миражи до Централна гара.

Звъннах на баща ми да му споделя плановете си и пет минути по-късно стягах багажи на пожар, с цел да хвана най-скорошния автобус, в най-голямата голяма жега. Дебелия се паркира в прясно насметения болкук, но стресът от новината беше твърде голям, че да взимам мерки.

 - Само да ти кажа, снощи на една томбола спечелих едно зайче... ама не знам какво да го правя. Оставих го с все клетката на терасата, виж да го подариш на някого. То е едно такова малко и черно. Айде чао.

Моля? Моооооооля? Зайче... черно зайче.. тераса.. навън е към 40 градуса, за Бога! Тая гад няма как да е жива, просто няма начин. Кой, по дяволите, подарява зайци на томболи!? Някакви такива мисли се гонеха из русокосието ми, докато се мъчех едновременно да мия чинии, да си събера багажа и да изгоня Дебелия от поредната планина боклук. Най-накрая къщата доби прилично чист вид и хукнах към автогарата.

Два часа по-късно се потях в опити да тичам към вкъщи в жегата. Как така ще остави черното зайче на терасата в тоя пек. Котката на Шрьодингер би имала по-голям късмет, ако наистина се извърши експеримента. Заекът автоматично се сдоби с кодово име "Заекът на Шрьодингер", накратко Шрьодер. Горкото си беше едновременно живо и умряло, докато аз бавно се топях по горещите врачански улици. Оценявах шансовете му на 40/60 в полза на топлинния удар.

Гадинката обаче се оказа кораво копеле. Нищо му нямаше, само беше гладен и не бях сигурна дали е наясно как да си ползва поилката. Прибрах го вътре, сипах му вода в една паничка, а диването реши, че е много яко да я разсипе и после да се пльосне в локвата. Пухинатора пък мислеше, че сме й донесли нова котешка тоеалетна, с бонус играчка. Оставих ги да повилнеят малко и го прибрах обратно. Посред нощ нещото правеше опити да разглоби клетката. Ако знаех заешки, сигурно щях да чувам "FREEEEEEDOOOOOOM!", Мел Гибсън си е аматьор направо, сравнен с това ушатото нещо.

Два-три дни по-късно заекът Шрьодер, заедно със заекът - раница се намираха в багажника на един автобус за София. Изобщо не се притеснявах, че ще му е некомфортно в багажника, гадинката се оказа държелива и достатъчно откачена, че да не му пука особено къде точно и как го возят. Още един ден по-късно Шрьодер поживя малко в офиса, колкото да провокира кулинарни дискусии между колегите и беше предаден в ръцете на бъдещата си стопанка.

Сега мислят да се казва Негро.. ама и на "задушено с картофи" реагирал положително...

вторник, 14 юни 2011 г.

The world is changed...

I amar prestar aen, han mathon ne nen, han mathon ne chae a han noston ned 'wilith.


сряда, 8 юни 2011 г.

Маркучът!

Същият оня дето се скъса, който както разбрах си имал и наименование... Едно по едно. Ден-два се къпах, гледайки как от нещото се сипят струйки в най-разнообразни посоки, все пак някаква част от водата стигаше до 'слушалката'.

Снощи реших, че така не ми харесва и ще се разправяме очи в очи. Имам се за човек, който що-годе се оправя с разни техники, както открих обаче - душовете не разполагат с вентилатори, захранване и слотове. С други думи структурата им далеч надвишава техническите ми познания. Тогава още не знаех тия подробности, хванах си жълтите клещи и му налетях. Единственият резултат беше, че успях да го отвия от батерията, което си беше постижение и за мен, и за жълтите ми клещи. После опитах да отвия 'слушалката' от маркуча - греда! Аз въртя, то се върти и никак не си променя позицията, а я виждам проклетата резба... значи ТРЯБВА да може. Повъртях около половин час за тоя дето клати гората и си взех вана.

След ваната седнах да разуча физиологията на душовете, разбрах, че 'слушалката' наистина се нарича слушалка, разбрах още че най-разпространената популация са стандартни (то пък къде ли не е така), а моята не изглежда особено надарена, че да не е от тях. Малко помощ от другарчета и реших - отивам и купувам маркуч! Ако не отвия слушалката, ще купя една специално за него.

Днес.

Насред работния ден зададох жизненоважния въпрос "Абе, къде наоколо мога да си купя маркуч за душ?" Те хората са ми свикнали на кретенските щения, обаче тоя път успяха и да ме упътят, при това доста точно: "Отсреща!" Брей, какви неща продавали срещу офиса! В първата железария ударих греда - скъпи маркучи и грозни слушалки. Направих десант по Мадрид и накрая се наврях в една, където продавачът преди време ми беше дал врътки за кранове, с опцията "върни ги, ако не станат, ще ти дам други" (щото не знаех, че имало някакви си там видове и размери, а мострата, която му носех беше толкова изядена, че не се виждаше истинския размер). Та нахлух аз и се почна:

- Търся маркуч за слушалка!
... мълчание...
- Маркуч за слушалка!

В тоя момент в главата ми изплува един пост на Мила от преди доста време, беше имала сходно изживяване в железария... реших да се конкретизирам, но в това време продавачът явно подсъзнателно усети колко съм безпомощна и по някакви неведоми пътища ме разбра.

- За душ?
- Даааааааа - изграчих - За ДУШ!
- Търсите шлаух значи?

Търся какво? Шлаух? Ами шлаух да е, ако иска може да е и инжектипляктор, няма значение, важното е да тече вода през него, не покрай него. Любезният младеж ми показа няколко вида шлаухи (шлаухове?), абе маркучи и аз си избрах средния по цена, качество и външен вид. Убеди ме, че да, стандартни са и да, слушалката няма как да не се сваля и нагледно ми показа кое точно се развърта. Доволна се върнах в офиса, подмятайки новият си шлаух в ръчичка. По пътя видях магазина, за който ми говореха колегите... там беше пълно с шлаухи/ове, блейка!

Към 23ч се прибрах... отвих отново онова, което мога да отвия, гушнах си жълтите клещи и нападнах слушалката... няма бееее, не ще! Зарязах я и започнах да инсталирам новото шлаух. Още от първия опит го завъртях за батерията, петнайсет секунди по-късно го отвивах, понеже осъзнах, че това е грешния край, онзи който се слага на слушалката (инак казано - глава). Захванах се да завивам правилния край - ГРЕДА! Е как бе, нали ме убедихте, че резбите били еднакви, или сте ми дали маркуч, който от едната страна е гей? Захванах се пак със слушалката - кауза пердута... Накрая хвърлих всичко на пода, ако иска Билбо да се бори с това, аз повече не мога! Нивата на МРЪН вече бяха опасно високи...

Изводи:

В момента скъсания шлаухуч е снабден с няколко метра хартиено тиксо... ще се изкъпя някак!

Душовете са подли копеленца!

Всичко има край, само кренвирша и шлауха имат по два!

Утре се надявам някой разбирач или поне обикновен пияница, да дойде да оправи тъпото нещо срещу бира. Ще му купя и слушалка, да! На шлауха, не на пияницата.

Не съм чак толкова тъпа, на плика с шлауха пише с ей-такива букви: "МАРКУЧ"!

вторник, 7 юни 2011 г.

CRASH! BOOM! BANG!

Карма, би казало другарчето Пе... Сигурно в някой предишен живот съм била торнадо, цунами, орда орки или поне атомна бомба...

Първо се откърти вратичката на един кухненски шкаф... така се откърти, че май не мога да я ремонтирам, то май никой не може, камо ли аз сама. Преместих чиниите и залепих жълто листче върху нея: "НЕ ОТВАРЯЙ! НАМЕРИ КОЙ ДА ГО ПОПРАВИ!". Листчето периодично пада, аз периодично го подменям.

После взе, че изгоря крушката в коридора... елементарна работа, ехеееее, колко крушки съм сменила. Да де, ама тая не мога да я стигна, не успявам да отвъртя нещото под което се крие. Дори и да успея - шансът горните ми крайници да стигнат до самото осветително тяло е нищожен.
Да поканя някой по-висок мъж на гости да ми смени крушката!

Сега видях, че маркучът, който свързва батерията и 'слушалката' на душа се е извадил/скъсал/разлепил или каквото там е привично за маркучите. Извадих си жълтите клещи и ще ходя да се видим отблизо.
To do: Да снимам 'слушалката' и въоръжена с фотоапарат да търся по магазините такава! 

Явно самослучващите се бедствия не са достатъчни за изчистване на кармата, ами и съквартиранта е подивял нещо. За два дена в сметката му има 1 счупена чаша и десет хиляди съборени зад раклата дреболии. Страх ме е, че скоро ще бастиса и етажерките, ползва ги за трамплин.
Да намеря някакъв силен транквилант за котки! Или не, по-добре за коне!

Отивам да се разправям с маркуча, ако не чуете повече за мен - обесил ме е!

понеделник, 6 юни 2011 г.

Най-зеленото зелено е в Балкана 2


The grass was greener,
The light was brighter,
With friends surrounded,
The nights of wonder...

четвъртък, 2 юни 2011 г.

A Change of Seasons

...'Carpe diem, seize the day'...

Моята молитва

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Хр. Ботев

А каква е моята молитва... не съм дорасла още за нея.
Вчера си мечтаех никога да не поресна...

сряда, 1 юни 2011 г.

Билбо: финансовата криза се отразява на талията ми

Билбо Бегинс изнася доклад
Гастрономическият експерт и професор по субпродукти Билбо Бегинс - Дебелия публикува нов доклад, според който финансовата криза се отразява пряко върху килограмите му. Докладът беше изнесен към 3 след полунощ и акомпаниран от събаряне на моливници, дискове и трите тома на Властелина.

Съвсем в духа на академичните среди, Бегинс се постара да бъде чут от всичките 22 етажа, както и от най-близкия район на Люлин.

Новият доклад съдържа задълбочени изследвания върху загубената телесна маса, прекратяването на среднощното похапване и нелепото желание на хазяйката му да спи цяла нощ. Експертът сам признава, че събарянаето на 6 тома от "Колелото на времето" върху главата й може да доведе до нежелани последици, затова се е ограничил само до Толкин, който обаче е един рафт по-нагоре.

Основните критики на Бегинс са насочени към диетичната суха храна, която е заместила любимите му консерви, намалената дажба и липсата на печено пиле. Особено притеснен е от края на всеки календарен месец, когато дни наред трябва да се задоволи само с нискокалорична храна за кастрирани котараци. Мерките, които предлага са запълване на цялата кухня само с консерви Friskies незабавно след заплата, всеки месец. Освен това професор Бегинс пледира тотална забрана на диетичната храна в зоомагазините.

Докладът завършва с мъркащо послание поне за рождения му ден (11 юни, бел.ред.) да му бъде осигурена манджа на корем, по възможност най-боклучавата консерва от Лидл или Билла и паучове Whiskas.

Потърсена за коментар, хазяйката му отговори:
"Тоя дебел хрантутник да се взима в лапи и да спре да мрънка, защото в противен случай диетата ще стане още по-зловеща, а и ще включим спец-частите и операция "летяща джапанка". Държавното управление обмисля внедряване на нов член в домакинството, вече добре известната Пухинатор, която ще има задача да стопи сланинките на Дебелия"

неделя, 29 май 2011 г.

open your heart, I'm coming home


Вятърът в София не е като пиринския...
Звездите не гледах, звездите се гледат от двама...
Бягство търсех и го открих,
трима души, една планина, сами бяхме на цялата планета.
Нямах даже телефон.
Почистих си мислите от драми и дребнави терзания...

Изведнъж градът спря да ме притиска.
Я свободен

петък, 27 май 2011 г.

Има Бог!

Перун му е името, а аз заминавам към светилището, към синьо-зеленото езеро, към синия връх, към синьото небе, към Бога...

Хей така - спонтанно, неорганизирано, дори не знам дали ще имам достатъчно време да си оправя багажа...

Не ми пука!

сряда, 25 май 2011 г.

people ain't no good




Веднъж ми каза, че не съм добър човек... 


И нито веднъж не ме нарани така, както аз теб. 
Все още настъпвам мъничките стъклени отломки от мечтите ти и всеки път кърви. Мечтите са толкова чупливи, а хората сме толкова небрежни към деликатното. 
Да залепиш стъкленица от мечти е непосилно, да я замениш с груба, порцеланова е цинично.
А закъснялото чувство за вина не е нищо повече от успокоение на собствената ми позаспала съвест. 
В порив на чист и искрен егоизъм искам да те задържа близо до мен, въпреки че виждам как ти причинявам още болка.


Веднъж ми каза, че не съм добър човек... знаеш ли, може и да си прав. 



вторник, 24 май 2011 г.

...



пропиляно

Вика ме... и я чувам...

Пее ми, с вятъра за хор, и с горите за инструменти... с върховете за солисти... песен, която ме приспива, песен, която ме буди среднощ и не мога да заспя отново. Привлича ме като песента на сирените...

Обещава ми всичко, само да потъна в нея...

А на мен ми се плаче. Сега трябваше да съм при нея, да вдишвам от въздуха й, да лежа на тревата й, да виждам как Горната земя се събужда за нов живот...

Вместо това изпадам в летаргия пред компютъра и ми се плаче, защото не зависи от мен, защото ако зависеше от мен още вчера щях съм при нея... защо сме толкова зависими и малки, че дори и най-дребното да е в състояние да ни провали и промени.

Знам, че ще ме чака, още години наред ще ме чака, обаче кой ще ми върне пропилените дни.

понеделник, 23 май 2011 г.

Блог за малките неща

След като си разбих блога на пътеписи и други, и окончателно се разведох с блог.бг, все пак трябваше да намеря място и за въпросните "други". Та те ще са тук - разни размисли, страсти и графомански пориви... местенце за дребните нещица, които ме радват всеки ден, или както се случва по-често, ми късат нервичките...

а той днес беше изкъпан...

"с какво го заслужих..."