вторник, 6 март 2012 г.

СТОП!

или няколко заблуди за стопа и стопаджиите...


1. Веднъж чичото на стринка качил някакъв на стоп, оня му опрял нож (пистолет, сатър, пикел...) в гърлото, обрал го (изнасилил го, откраднал му колата....) и затова аз никого не качвам.
Фолклор, може и да се е случило някога някъде, най-вече във филмите на ужасите. Ако видите обаче някой бледен юноша с трийсет кила раница да вее палец между Банско и Добринище (примерно), повярвайте - в раницата му няма труп (освен под формата на шпек салам). Човекът просто иска да се добере до планината, или да се прибере от нея. Не го подминавайте, знаете ли как се вървят 10 километра със зимни обувки... е, аз знам!

2. Веднъж едно момче/момиче се качило на стоп и после не го видели...
И това е вероятно, но пак не е нещо което се случва под път и над път. Сещам се, че преди няколко години имаше такъв случай с момиче, пътувало на стоп от едно село към друго. Изборът къде точно да пътуваш на стоп си е твой, да разчиташ на местните селски тарикати може би не е най-добрият избор. От друга страна пикел върху раницата винаги всява респект. Само три пъти съм стопирала сама, от гледна точка на сигурността все пак предпочитам да имам компания. Ето пък пример за едно момиче, което обикаля света само:  http://tery-robin.blogspot.com/

3. Пътуването на стоп е твърде бавно...
Зависи - може да се телепортираш до другия край на държавата доста по-бързо от другарчетата с влака или автобуса. Ако пък наистина се забавиш, винаги имаш шанса да попаднеш на сбор в някое село.

4. Замръкнеш ли - обречен си...
Ооооо да, точно така! Обречен на какво - да те изядат прилепите? В повечето случаи тръгвайки на стоп разполагаш ако не с палатка, то поне с чувал и шалте, а ниви покрай пътя - бол. Ако си намериш светло място нищо не пречи да продължиш със стопирането. Веднъж един младеж така ни попита "ами ако замръкнете в гората, какво ще правите?"... що за въпрос...

5. Стопаджиите са надрусани мърльовци...
Това се старая да не го приемем за лична обида, както между впрочем и подобното мнение за метълите. Хората са абсолютни коне с капаци - щом имаш раница и шалте на гърба (или черна тениска и кубинки), значи не се къпеш... В дадени моменти сме вмирисани - да, но след 5-6 дена в планината кой не е. О, забравих, те не са били толкова време из дивото.

6. Стопаджия = просяк...
Това искрено ме разсмива, защото стопът далеч не е само пестене на пари. Голяма част от хората, които качват стопаджии също са такива, или са били на младини - ясно им е, че не го правим поради липса на средства. Най-важното са хората, които срещаш по пътя, а пък най-жалкото е мисленето "Няма да го кача, аз купувам бензин, а тоя да ми се вози на аванта сега". Дребнави душички...

7. В чужбина е по-опасно...
Сериозно? Особено пък в Европа? Шансът да ти се случи нещо кофти по нашите пътища май е далеч по-голям, отколкото същата вероятност в по-цивилизованата част от континента. За Близкия изток не гарантирам.

Май се изчерпах за сега, ако на някого му хрумне нещо - да драсне един-два реда и ще добавяме. Не си забравяйте пешкирите и БЕЗ ПАНИКА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар