вторник, 19 юли 2011 г.

планинизъм

Кто здесь не бывал, кто не рисковал -
Тот сам себя не испытал,
Пусть даже внизу он звезды хватал с небес.
Внизу не встретишь, как не тянись,
За всю свою счастливую жизнь
Десятой доли таких красот и чудес.

Усещане за планинизъм, каза Аша. Има ли дума "планинизъм"?
Като тероризъм звучи, което веднага се явява опозиция на Аша и нейното вярване, че човек, който си причинява 100км за 24 часа има "неадекватно усещане за планинизъм", или нещо такова.

Не че съм най-големия фен на преследването на рекорди и търсенето на предела на силичките си. Защо си причинявам такива неща? Сигурно имам изкривено усещане за планинизъм, нямам против да е така, стига да ми се даде дефиниция на "правилното".

Кое е правилното усещане за "планинизъм"?
Да се щураш бавно по ливадката и да береш цветя? Да си проправяш път през неподдържани пътеки? Да се измъчиш с 10-12 часов преход, но да минеш през някакви невъобразимо-жестоки места? Да надмогнеш себе си, но да стъпиш на върха? Да се откажеш когато видиш, че нещата не вървят добре?

Кое от всичките е правилното?

Планинизмът е любов, каза Аша. Моето търчане на стоте км било.. нещо неадекватно и в никакъв случай не се вписва с правилното усещане за планина. О, изобщо не мисля подобно начинание за разумно. Напротив - абсолютна малоумщина е, дори не знам защо ще тръгна, обаче го обмислям от година поне. Мотивацията наистина да го направя този път е, че имам компания, ще го съчетаем с рожден ден и преценявам, че може и да успея. Пък и да не успея - голяма работа. Не си поставям цели на всяка цена.

Правя го... защото обичам. Дам, Ашо, защото обичам Балкана, защото ще се оставя за 24 часа в ръцете на планината и ако имам късмет ще е яко. Не искам да доказвам нищо на никого, нито дори на себе си.

Ако всички чувствахме планината еднакво, щеше да е скучно... Всеки е различен, хиляди хора, хиляди разбирания. Аз искам да видя през твоите очи, ела погледни през моите. Ще ти покажа бури по билото, ураганен вятър на Мусала, зловещи снежни улеи, ще те почерпя с една бира след 12 часа ходене, ще видиш колко е яко да си събуеш краката и да ги топнеш в потока, ще висим над пропасти, ще се размажем по тъмно на някоя поляна и очите ни ще останат в звездите. Ще ходим през нощта без челници по непозната пътека, а Планината ще ни е прегърнала...

Мислиш, че това не е любов, любов е... по-силна от мен е даже... и да, ще бъдем благодарни, че Планината ни го е позволила.

Да стискате палци!


Няма коментари:

Публикуване на коментар