сряда, 13 юли 2011 г.

Яна

Виждала съм я само... не се познавахме почти никак, но по мои спомени беше едно слънчево момиче...

Преди да я открият удушена в парка...

В същия оня парк, където аз прекарвам 75% от времето си след работа...

Във вестниците: "клошарка", "с квартира в София", "продавачка в мол", пияница и... абе зле... водела била клошарски начин на живот.... Явно всички, които пием по бира след работа в Борисова сме бахти деградетата... Искам лична среща с тоя, който изкара Яна клошарка... наистина искам да го видя. Няма да му крещя, нищо... просто ще му споделя два или трите пъти, в които сме се виждали с нея... искам да разбере, че по-важното е, че някой я е УБИЛ, отколкото какво е изпила тя. Искам да му кажа, на въпросния "журналист", че сензацията не се изфрабрикува... ако беше написал чисто, просто и ясно какво е станало, щеше да има същата обратна връзка, поне от нормалните хора.

Каквато и да е била Яна, нея вече я няма, не тръскайте солницата в раните. Отишло си е едно младо момиче, май това е по-важното... и как си е отишло...

Искам извергите просто да изчезнат, имам някакви морални задръжки за смъртната присъда, имам и други, че ако затвориш някого доживот не постигаш нищо... Просто да ги няма, да ги нямаше в петък вечер...

Баси!

Светлина по пътя ти, Яна!


Няма коментари:

Публикуване на коментар