петък, 12 август 2011 г.

I'm stronger than I seem...

Преди четири години оставих сърцето си на това пиринско било... сега ще се върна, но няма да го взема. Само ще го нагледам, ще видя дали е добре, ще му поговоря тихо и ще му прошепна няколко мънички тайни.


Хубаво е да знам, че е там горе, недостижимо за гадости и болки. Може би малко му е мъчно, затова ще го прегърна и ще заспим заедно. Обаче знам, че там е щастливо, повече от мен тук долу. Ще се съберем за малко и отново ще сме цели.

А над нас ще има звездопад. Очите ми ще останат в звездите, а метеорите ще са милион несбъднати мечти, които чакат своят ден.








2 коментара:

  1. Страхотно, ЛЮси, голяма красота!Пиши видяхте ли звездопада, снимахте ли?

    ОтговорИзтриване
  2. ще пиша пътепис скоро :) Но звездопад аз не видях, Луната беше твърде силна. Дори ми е трудно да опиша, обаче, що за изживяване беше - истинско, силно, невероятно!

    ОтговорИзтриване