четвъртък, 6 октомври 2011 г.

...

Сбогом Кака,
там отгоре
ще ни виждаш и ще ни се смееш,
с цигара и кафе в ръка.
Прегърнала Дио и Гари,
Клиф и Жоро Минчев...

Сбогом Кака,
ти ни липсваш,
но можем ли да спорим със живота...
След като и боговете теб те искат,
остава само да сме примирени.

Сбогом Кака,
ще си вечно жива,
усмихната, и със слушалките в ушите,
ще бъдеш с нас...
на полянки, сборове, палатки,
в Борисовата, Спорко, Парма,
Джурково, Крушуна и Каварна...
мястото ти ще е още там.

Сбогом Кака,
знам, че не искаш да плачем...
слушаме Леми и си мислим -
как ли ни нареждаш от високо...
лигльовци и пишлемета ньедни.

Сбогом Кака,
Форумни прегръдки пращам
на всички тръгнали без време,
на Евгени, Бисер, Ради
и тях не можем да забравим.

Сбогом Кака,
да ни чакате
и да подготвиш небесата,
когато се изсипем всички,
поне да знаят що ги чака...

Не сбогом, а довиждане, земляк...

Обичаме те, Соня!



Няма коментари:

Публикуване на коментар