вторник, 18 октомври 2011 г.

Толкова хора, срещи, раздели...
и нещо което ни свързва -
по-силно от всички,
от дребните страсти,
по-голямо от всеки от нас...

Планината...
която до полуда обичаме,
а може би мъничко мразим.
Която ни плаши,
която окриля мечтите ни...
там където се изправяме срещу себе си...
постоянно...

И не спираме да го правим,
може би защото сме малки...
може би защото търсим нещо...

А може би просто защото,
освен че ние сме в нея,
тя също е във всеки от нас...

Свели чела пред върховете,
Дишаме за пръв път и виждаме света...


1 коментар: