вторник, 7 юни 2011 г.

CRASH! BOOM! BANG!

Карма, би казало другарчето Пе... Сигурно в някой предишен живот съм била торнадо, цунами, орда орки или поне атомна бомба...

Първо се откърти вратичката на един кухненски шкаф... така се откърти, че май не мога да я ремонтирам, то май никой не може, камо ли аз сама. Преместих чиниите и залепих жълто листче върху нея: "НЕ ОТВАРЯЙ! НАМЕРИ КОЙ ДА ГО ПОПРАВИ!". Листчето периодично пада, аз периодично го подменям.

После взе, че изгоря крушката в коридора... елементарна работа, ехеееее, колко крушки съм сменила. Да де, ама тая не мога да я стигна, не успявам да отвъртя нещото под което се крие. Дори и да успея - шансът горните ми крайници да стигнат до самото осветително тяло е нищожен.
Да поканя някой по-висок мъж на гости да ми смени крушката!

Сега видях, че маркучът, който свързва батерията и 'слушалката' на душа се е извадил/скъсал/разлепил или каквото там е привично за маркучите. Извадих си жълтите клещи и ще ходя да се видим отблизо.
To do: Да снимам 'слушалката' и въоръжена с фотоапарат да търся по магазините такава! 

Явно самослучващите се бедствия не са достатъчни за изчистване на кармата, ами и съквартиранта е подивял нещо. За два дена в сметката му има 1 счупена чаша и десет хиляди съборени зад раклата дреболии. Страх ме е, че скоро ще бастиса и етажерките, ползва ги за трамплин.
Да намеря някакъв силен транквилант за котки! Или не, по-добре за коне!

Отивам да се разправям с маркуча, ако не чуете повече за мен - обесил ме е!

Няма коментари:

Публикуване на коментар