Маркучът!

Същият оня дето се скъса, който както разбрах си имал и наименование... Едно по едно. Ден-два се къпах, гледайки как от нещото се сипят струйки в най-разнообразни посоки, все пак някаква част от водата стигаше до 'слушалката'.

Снощи реших, че така не ми харесва и ще се разправяме очи в очи. Имам се за човек, който що-годе се оправя с разни техники, както открих обаче - душовете не разполагат с вентилатори, захранване и слотове. С други думи структурата им далеч надвишава техническите ми познания. Тогава още не знаех тия подробности, хванах си жълтите клещи и му налетях. Единственият резултат беше, че успях да го отвия от батерията, което си беше постижение и за мен, и за жълтите ми клещи. После опитах да отвия 'слушалката' от маркуча - греда! Аз въртя, то се върти и никак не си променя позицията, а я виждам проклетата резба... значи ТРЯБВА да може. Повъртях около половин час за тоя дето клати гората и си взех вана.

След ваната седнах да разуча физиологията на душовете, разбрах, че 'слушалката' наистина се нарича слушалка, разбрах още че най-разпространената популация са стандартни (то пък къде ли не е така), а моята не изглежда особено надарена, че да не е от тях. Малко помощ от другарчета и реших - отивам и купувам маркуч! Ако не отвия слушалката, ще купя една специално за него.

Днес.

Насред работния ден зададох жизненоважния въпрос "Абе, къде наоколо мога да си купя маркуч за душ?" Те хората са ми свикнали на кретенските щения, обаче тоя път успяха и да ме упътят, при това доста точно: "Отсреща!" Брей, какви неща продавали срещу офиса! В първата железария ударих греда - скъпи маркучи и грозни слушалки. Направих десант по Мадрид и накрая се наврях в една, където продавачът преди време ми беше дал врътки за кранове, с опцията "върни ги, ако не станат, ще ти дам други" (щото не знаех, че имало някакви си там видове и размери, а мострата, която му носех беше толкова изядена, че не се виждаше истинския размер). Та нахлух аз и се почна:

- Търся маркуч за слушалка!
... мълчание...
- Маркуч за слушалка!

В тоя момент в главата ми изплува един пост на Мила от преди доста време, беше имала сходно изживяване в железария... реших да се конкретизирам, но в това време продавачът явно подсъзнателно усети колко съм безпомощна и по някакви неведоми пътища ме разбра.

- За душ?
- Даааааааа - изграчих - За ДУШ!
- Търсите шлаух значи?

Търся какво? Шлаух? Ами шлаух да е, ако иска може да е и инжектипляктор, няма значение, важното е да тече вода през него, не покрай него. Любезният младеж ми показа няколко вида шлаухи (шлаухове?), абе маркучи и аз си избрах средния по цена, качество и външен вид. Убеди ме, че да, стандартни са и да, слушалката няма как да не се сваля и нагледно ми показа кое точно се развърта. Доволна се върнах в офиса, подмятайки новият си шлаух в ръчичка. По пътя видях магазина, за който ми говореха колегите... там беше пълно с шлаухи/ове, блейка!

Към 23ч се прибрах... отвих отново онова, което мога да отвия, гушнах си жълтите клещи и нападнах слушалката... няма бееее, не ще! Зарязах я и започнах да инсталирам новото шлаух. Още от първия опит го завъртях за батерията, петнайсет секунди по-късно го отвивах, понеже осъзнах, че това е грешния край, онзи който се слага на слушалката (инак казано - глава). Захванах се да завивам правилния край - ГРЕДА! Е как бе, нали ме убедихте, че резбите били еднакви, или сте ми дали маркуч, който от едната страна е гей? Захванах се пак със слушалката - кауза пердута... Накрая хвърлих всичко на пода, ако иска Билбо да се бори с това, аз повече не мога! Нивата на МРЪН вече бяха опасно високи...

Изводи:

В момента скъсания шлаухуч е снабден с няколко метра хартиено тиксо... ще се изкъпя някак!

Душовете са подли копеленца!

Всичко има край, само кренвирша и шлауха имат по два!

Утре се надявам някой разбирач или поне обикновен пияница, да дойде да оправи тъпото нещо срещу бира. Ще му купя и слушалка, да! На шлауха, не на пияницата.

Не съм чак толкова тъпа, на плика с шлауха пише с ей-такива букви: "МАРКУЧ"!