сряда, 22 юни 2011 г.

Заекът на Шрьодингер

Гореща събота, мотках се из нас, чистех си и преследвах Дебелия с метлата. Нищо необичайно, чакаше ме пътуване до Враца, но го планирах за възможно най-късния късен следобед, когато нямаше да има опасност да се просна някъде със слънчев удар или да виждам миражи до Централна гара.

Звъннах на баща ми да му споделя плановете си и пет минути по-късно стягах багажи на пожар, с цел да хвана най-скорошния автобус, в най-голямата голяма жега. Дебелия се паркира в прясно насметения болкук, но стресът от новината беше твърде голям, че да взимам мерки.

 - Само да ти кажа, снощи на една томбола спечелих едно зайче... ама не знам какво да го правя. Оставих го с все клетката на терасата, виж да го подариш на някого. То е едно такова малко и черно. Айде чао.

Моля? Моооооооля? Зайче... черно зайче.. тераса.. навън е към 40 градуса, за Бога! Тая гад няма как да е жива, просто няма начин. Кой, по дяволите, подарява зайци на томболи!? Някакви такива мисли се гонеха из русокосието ми, докато се мъчех едновременно да мия чинии, да си събера багажа и да изгоня Дебелия от поредната планина боклук. Най-накрая къщата доби прилично чист вид и хукнах към автогарата.

Два часа по-късно се потях в опити да тичам към вкъщи в жегата. Как така ще остави черното зайче на терасата в тоя пек. Котката на Шрьодингер би имала по-голям късмет, ако наистина се извърши експеримента. Заекът автоматично се сдоби с кодово име "Заекът на Шрьодингер", накратко Шрьодер. Горкото си беше едновременно живо и умряло, докато аз бавно се топях по горещите врачански улици. Оценявах шансовете му на 40/60 в полза на топлинния удар.

Гадинката обаче се оказа кораво копеле. Нищо му нямаше, само беше гладен и не бях сигурна дали е наясно как да си ползва поилката. Прибрах го вътре, сипах му вода в една паничка, а диването реши, че е много яко да я разсипе и после да се пльосне в локвата. Пухинатора пък мислеше, че сме й донесли нова котешка тоеалетна, с бонус играчка. Оставих ги да повилнеят малко и го прибрах обратно. Посред нощ нещото правеше опити да разглоби клетката. Ако знаех заешки, сигурно щях да чувам "FREEEEEEDOOOOOOM!", Мел Гибсън си е аматьор направо, сравнен с това ушатото нещо.

Два-три дни по-късно заекът Шрьодер, заедно със заекът - раница се намираха в багажника на един автобус за София. Изобщо не се притеснявах, че ще му е некомфортно в багажника, гадинката се оказа държелива и достатъчно откачена, че да не му пука особено къде точно и как го возят. Още един ден по-късно Шрьодер поживя малко в офиса, колкото да провокира кулинарни дискусии между колегите и беше предаден в ръцете на бъдещата си стопанка.

Сега мислят да се казва Негро.. ама и на "задушено с картофи" реагирал положително...

Няма коментари:

Публикуване на коментар